Анорексия и остеопороза

Приликата между анорексията и остеопорозата до известна степен се състои в това, че и двете състояния с проявяват по-често при жените, отколкото при мъжете. Реално погледнато не може да се каже, че съществува конкретна причинно-следствена връзка между анорексията и остеопорозата, но жените страдащи от анорексия често пъти са пo-рисков група, от тези с нормален режим на храненe и тегло.

Остеопорозата е заболяване, при което костната плътност намалява и това прави костите по-чупливи. Еди нот рисковите фактори за развитието на остеопорозата е прекалено ниско тегло, което прави жените с анорексия много по-податливи. Друг фактор е липсата на калций в организма. Како е известно, анорексията е хранително разстройство, при което индивидът е обсебен oт мания да бъде слаб независимо, че теглото му е много под нормата. В следствие на това се подлага на строги диети, ограничаващи приема на почти всички полезни хранителни вещества, витамини и минерали, в това число и на калций.

Използването на определени медикаменти като глюкокортикоиди, недостатъчна физическа активност, пушенето прекомерната употреба на алкохол и фамилната обремененост са другите фактори за развитието на остеопорозата.

Полезни въпроси за хранителните разстройства

Какво представляват хранителните разстройства?

Хранителните разстройва са сериозно заболяване. Основните три са анорексия, булимия и преяждане. Точната причина за появяват на всяко едно то тях остава неразгадана все още. Според повечето специалисти истинската причина е на психологическо ниво, но няма категорични научни доказателства за това. Проблемите и промените, които се появяват при изразяването на подобно състояние като преяждане, отслабване или напълняване са симптоми, не причини за заболяването. Тъй като това е болестно състояние, лечението се състои от третиране с медикаменти, разговори със специалисти и посещение на групи за взаимопомощ.

Могат ли да се предотвратят хранителните разстройства?

Не съществува точен начин за претенцията на тези сериозни заболявания. Тъй като причината за появяват вероятно е дълбоко психологическа, трябва да се търси в тази посока, както за евентуално предотвратяване, така и за лечението. За съжалени около 10% от случите на хранителни разстройства не се поддават на никакъв вид лечение и завършват със смърт.

Как да реагираме ако разберем, че наш близък страда от подобен проблем?

Първата задача е да се потърси професионална помощ. Тъй като това е заболяване подобно на наркоманията, не е възможно справянето без медицинска намеса и намесата на психиатри и психоаналитици. Търсеното на помощ не бива да се отлага като се убеждавате, че проблемът не е сериозен и ще мине от само себе си – това е живото застрашаващ проблем!

Как да постъпите ако смятате, че вие страдате от хранително разстройство?

Първо трябва да осъзнаете, че не сте сами. Има огромен брой хора страдащи от същия проблем. Най-важното е, че сте осъзнали проблема. Следващата стъпка е незабавно да потърсите помощ и да се настроите психически, че ви очаква дълга и трудна борба, която обаче ако сте упорити ще завърши във ваша ползва!

4 реплики, които не бива да казвате на дъщерите си

Дори и тактичният и не злонамерен коментар относно теглото на подрастващата ви дъщеря може да я подтикне към депресия и нечовешки диети, които водят до хранителни разстройства като анорексия и булимия, които се превръщат и в психически проблем. Какво не бива да казвате в никакъв случай:

1. "Имаш по-широки кости от сестра си” – това може и да е така, но сестрите винаги се конкурират, а във възрастта на подрастващите това може да се превърне в сериозен проблем. Въпреки че няма начин родителите да предпазят децата си то всички вредни влияния и коментари, трябва поне те да се съобразяват какво казват. Изследванията сочат, че децата, които по-често чуват подобни подмятания са по-склонни към развитието на хранителни разстройства.
2. „Може би тази нова диета ще помогне” – подтикването към подлагане на диета само по себе си говор, че детето има проблем. А, когато веднъж си втълпи, че така започва да се стреми все по-усилено да отслабне и се завърта в един омагьосан кръг.
3. „Аз също мразех тялото си, когато бях на твоята в възраст” – да мразиш тялото си не е похвално и трябва да се избягва на всяка една възраст, защото се отразява зле и на психиката. Подобни изказвания биха насърчили едно момиче да продължи да мрази тялото си всячески да се опитва да го промени.
4. "Изглеждаш чудесно, ако отслабнеш още малко ще е още по-добре” – тази реплика може да отвори кутията на Пандора от която да излязат всички злини водещи към „перфектното тяло”.

Какво причинява булимията?

Булимията се характеризира с периоди на натрапливо хранене, стигащо до преяждане. Често пъти лицето компенсира това с принудително повръщане.

Причините за появата на булимията са няколко. На първо място това е средата на живеене. Сексуално насилие, продължителна депресия, както и натиска на културната среда. Това обикновено става при танцьори и спортисти.


Обикновено хората, страдащи от булимия се срамуват от състоянието. Те го пазят в тайна. Лекарите могат да се ориентират за него по изтрития емайл на зъбите, както и от разширените отвори на слюнчените жлези. Депресията също може да бъде сигнал.


Най-честото лечение включва междуличностна терапия, терапия на цялото семейство, както и образоване на пациента за основните причини за появата на булимията и всичко свързано с нея.
Разбира се, в допълнение трябва да се включат и лекарствата.



Булимията често рецидивира. Появяват се смущения в храносмилателния тракт. Възможни са опити за самоубийства. Такива пациенти трябва да бъдат хоспитализирани, за да може ефективно да им се помогне.Бременността на жени с булимия, би могла да протече трудно, защото настъпват физически промени във формата на тялото.Хранителният режим на майката може да окаже въздействие също така върху новороденото.Жените, които имат спряла менструация, заради булимията, биха имали затруднения по отношение на забременяването.
Лечението на Булимията обикновеното е един по-продължителен процес, придружен с упоритост и постоянство и, разбира се, с подкрепа от близките.

Б.Т

Диагноза анорексия

Помогни на хората страдащи от анорексия

В света на анорексията

При болните от анорексия се появява натрапчива мисъл непременно да отслабнат, а ако отслабнат ще се случат определени неща: например ще бъдат по-щастливи, ще са по-харесвани, животът им ще се промени. Всъщност болните от анорексия започват да контролират всичко свързано с околния свят чрез храната. Определящо за тях е това, че ако не могат да контролират нещата извън себе си биха могли да контролират себе си и то под формата на приемането (храната) и отдаването. При тях цикълът на взаимоотношения с външната среда се прекъсва т.е. не съществува обмен (нито приемане, нито отдаване) - по същия начин те се отнасят и в отношенията си с околните. Всичко това разбира се функционира на несъзнателна основа и болните не си дават сметка за случващото се. Същото се отнася и до килограмите и фигурата - често анорексиците, когато видят образа си в огледалото не виждат реално собственото си изражение, а своето, но като на много дебел човек.

Често когато се разболеят младите момичета стават доста затворени, не споделят, отдръпват се от обществото и приятелите си и си поставят целта да отслабнат и чак тогава ще могат да се върнат в това същото общество. Такива хора са доста критични към себе си и изискват все повече и повече. Накрая се оказва, че единственото нещо, което контролират е теглото си. Междувременно обаче, са настъпили други промени - появяват се натрапчиви мисли, които са свързани с храната, със собствената им личност (често те смятат, че са много дебели и се наричат с епитети, които се ползват за дебеланите), а също така се появяват и други нереални мисли, които може да са доста парадоксални.

Внимание, анорексия!

Анорексия нервоза е заболяване, което се развива на психическа основа. То е типично предимно за младите момичета и много често е резултат от налаганите в медиите еталони за идеалната жена . При болните от анорексия нервоза се наблюдава понижено тегло, натрапчив страх от напълняване, контролиране на теглото чрез доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерна употреба на разхлабителни и диуретици. Най-характерни симптоми на заболяването са:
Спад на телесното тегло под нормата за съответните възраст и ръст.
Натрапчив страх от напълняване.
Нереалистична представа за външния вид.
Отказ да се признае тревожно ниското тегло за проблем.
При жени във фертилна възраст (след започване на менструацията и преди настъпване на менопаузата) отсъствие на три последователни менструации
Наличие на други хранителни смущения

Б.Т

Надя Обретенова почва борба с анорексията

Надя Обретенова май накрая усети, че анорексията си е опасна за живота и мина спешно на яко захранване за да наддаде кила. Водеща та на "По света и у нас" заслабнала до 44 килограма и се притеснила. "Досега бях на диети, сега трябва да направя обратното. Чувствам, че здравето ми е в опасност", уточнява журналистката.
Надя е маниачка на тема "килограми" и постоянно страда от скрупули, че е твърде дебела. Най-после, стресната от болежките, тя преценила, че трябва да наблегне на пържолите.

От друга страна, нейният съпруг хич не я харесвал възтънка.
"Няма къде да я ощипеш", възмущавал се мераклията. Обретенова била твърдо решена да се "поналее"

http://kliuki.net/

Тялото ти трепери като видиш храна

Деси(името е сменено) е на 25 години и е болна от булимия и анорексия
Повечето анорексици тръгват от булимията, но не си го признават. Тялото ти трепери като видиш храна, сърцето ти думка, ядеш каквото си поискаш, опразваш хладилника, всичко си набутваш в устата и повръщаш всеки ден, по няколко пъти. Започваш да затъпяваш, защото мозъкът ти не се храни и само се усмихваш и гледаш като малоумен. Косата ти започва да пада на пасамаци, зъбите ти стават като на кон, защото кожата ти залепва по лицето и само зъби се виждат. Много е опасно при повръщането - и зъби може да ти паднат. Те се разклащат, защото всичко си махнал от организма си – калций, натрий, магнезий, всякакви микроелементи, които са важни за него. Дори да изядеш един плод, от който въобще не се дебелее, пак ще ходиш да го повърнеш. От друга страна, започваш да си криеш храна навсякъде, защото чувстваш страшен глад. Организмът ти иска да се съхрани, имаш нужда и криеш храна - шоколади, торти, с които в някакъв момент се тъпчеш като идиот. Вместо да си вземеш един бонбон, да си го изядеш, след половин час да изядеш още един – не. Ти искаш да изядеш цялата кутия. Аз съм изяждала по цели кутии с бонбони пияни вишни и съм припадала. Тече ми ликьор около устата, а аз го размазвам, само и само да ги изям всичките наведнъж. Организмът се озверява, той иска повече и повече, а ти изхвърляш всичко.
Хубаво е в някакъв момент да те надмогне организмът ти, защото той се бори. При повръщането започват да му се разграждат белтъците и накрая той започва да се самоизяжда. Като нямаш храна, която да преработваш, той преработва това, което е останало все още в теб.

http://e-vestnik.bg/

По едно време бях станала 28 килограма

Представяме ви историята на М.Н/инициалите са сменени/,анорексичка
Когато си болен, не може да се определи точно колко искаш да си слаб – до гробищата искаш да си слаб, нямаш граници. Много от хората, болни от анорексия, наистина умират. А тези, които се спасяват, цял живот си го носят после. Аз не стигнах до разграждане на белтъците, само бъбреците си увредих и косата ми падаше, а и със зъбите започнах да имам проблеми, ама оцелях. Но с много последствия. Примерно, вече не мога да ходя до тоалетна по голяма нужда без клизма. Някои не си го признават, защото е гадно, но с всички бивши анорексици е така. По малка нужда също не мога да ходя, ако не пия фурантрил, защото от него се става зависим. Сега се опитвам да го заменя с някакви билкови чайове и хапчета, но е трудно. Абе, много е страшно, да не дава Господ, на никого не го пожелавам това нещо.
По едно време бях станала 28 килограма. Сега съм 52. Като бях 28, ме качиха в Драгалевци, в клиниката по рехабилитация, на системи. С мен работеха 3-ма психиатри. Главно д-р Хинков ме лекуваше, обаче не успя да ме излекува. Ти ако сам не си кажеш – повече няма да го правя, никой не може да ти помогне. На мен лично ми трябва стимул. Трябва да съм влюбена или да правя нещо друго, защото за учене не можеше и да става въпрос вече – мозъкът ми беше станал на каша. Един ден излязох от нас и не се прибрах. Загубих се. Дойдох си чак на другия ден. Цяла нощ съм се разхождала в Борисовата градина и къде ли не, без да мога да си спомня къде живея. Знаех само приказки на Шехерезада, и то на арабски. Също като леля ми навремето - тя имаше склероза и не можеше да те познае кой си, но знаеше цели пасажи на Гьоте и ги рецитираше на немски. Ставаш като възрастен човек, болен от склероза – ходиш и не знаеш къде си. На сутринта един съсед ме срещна и ми вика: „Ти какво правиш тук“, а аз му казвам: „Не мога да се сетя къде живея“. И той ме поведе със себе си, купи ми един дюнер, качи ме на рейса и като се нахраних, мозъкът ми се върна.
От тази анорексия едва завърших училище. Майка ми ходеше да обяснява на учителките какво е станало с мен и те се бяха съгласили да не ме изпитват. Ходех на училище само за присъствие и спях по цял ден на задните чинове, защото за друго нямаш сила – повръщал си цял ден, пил си фурантрили – по принцип само по един се пие, а аз пиех по 6 на ден и по 2 пургатива. Направо се разбивах.

Албена, 23 г. анорексичка: До гробищата искаш да си слаб, нямаш граници

Албена (името е сменено) е на 23 години и е болна от булимия и анорексия вече 8 години.
„Няма бивши анорексици и булимици, както няма бивши наркомани. Аз се разболях, когато бях на 15 години. В момента съм на 23 и все си ги нося тези проблеми, въпреки че се водя излекувана. Без да искам, като хвана някакво ядене, започвам да си мисля колко много ще надебелея от него. Винаги ще е така и това няма как да спре. Вчера майка ми даде някакво месо, аз не бях яла цял ден и всичко започна да ми трепери, и ми идеше да се разрева, и си викам: „Ох, слава Богу, че ядох! Най-сетне!“ Обаче точно след 5 минути отивам до огледалото и виждам, че съм дебела като свиня. Каквото и да правиш, виждаш се дебел. То е като със солариума – като ходиш повече пъти и ставаш черен, обаче колкото по-черен ставаш, толкова по-бял се виждаш и искаш да почернееш още и още, и си казваш – това не е достатъчно.

При мен всичко започна с булимията, заради едно момче, в което бях влюбена. Той замина да живее в друга държава и аз си казах – сега ще се отдам на страданието. Не се усетих как започвам да ям прекалено много и да се разболявам. Преяждаш, преяждаш и един ден си казваш: „Ох, колко ми е тежко на корема – защо не ходя да го повърна“. И след това ти става по-леко. Обаче отначало си бъркаш в гърлото с 1 пръст, после с 2 пръста, след това започваш с цялата ръка - аз дори по кокалчетата на ръцете имах рани и белези. Това го правиш всеки ден, на всяко ядене. Ако днес ядеш 3 пъти, повръщаш 3 пъти и лъжеш. Лъжеш всеки – отивам до тоалетната и стоиш там по 1 час.
Не осъзнаваш, че хабиш храната и че хиляди левове отиват на вятъра. Нищо не ти се обработва от организма, защото при повръщането изхвърляш всички полезни и безполезни вещества. Всичко изкарваш, до последния сок и накрая има една киселина, която пак я повръщаш. Може да си представиш какво става, щом за един месец сваляш 25 килограма. Нито имаш тлъстини по себе си, нито целулити, нито нищо. Ставаш кожа и кости.